България ще плащ 24 милиона обезщетение на Баневи!– окончателно решение срещу Народното събрание

Българската държава ще изплати общо 24 милиона обезщетение по дело за имуществени вреди, свързано с отнета собственост в нарушение на правото на Европейския съюз. Окончателното решение е постановено от Върховен касационен съд и не подлежи на обжалване.

Осъдени да платят сумата са Народно събрание и Агенция за публичните предприятия и контрол (бившата Агенция за приватизация). Обезщетението е присъдено на дружеството „Хелио-Тур-С“, свързано с Николай Банев и Евгения Банева.

Как започва казусът?

Делото е заведено по Закона за отговорността на държавата заради прилагана с години разпоредба от Закона за приватизация и следприватизационен контрол.

Става дума за текст, отменен едва през 2015 г., който е позволявал на държавата да:

Учреди законна ипотека върху имущество на приватизирано дружество
Обезпечи задължения на купувача по приватизационен договор
Натовари трето лице с отговорност за чужди дългове

Именно тази разпоредба е призната като противоречаща на правото на ЕС.

Защо Върховен касационен съд осъжда държавата?

Според върховните съдии:

Разпоредбата е нарушавала правото на Европейския съюз
Законът не е бил своевременно приведен в съответствие след членството на България в ЕС
Народното събрание носи отговорност не само за приемането, но и за поддържането на действащо законодателство

Съдът подчертава, че задължение на парламента е законите да съответстват на ратифицираните международни актове и европейските регулации.

Отбелязано е, че скандалният текст е отменен едва след мотивирано становище на Европейска комисия, според което ограниченията върху собствеността противоречат на практиката на Съд на Европейския съюз.

Какви имоти са засегнати на Николай Банев и Евгения Банева?

Дружеството е загубило крайбрежни имоти в:

Черноморец
Созопол

Имотите са били ипотекирани, за да обезпечат задължения на друго дружество – „Хелио“. Впоследствие са продадени от частен съдебен изпълнител чрез принудително изпълнение при значително занижени цени.

Съдът приема, че:

Няма как трето лице да носи отговорност за чужди задължения
Освен ако предварително не е дало съгласие

Тази практика е трайно установена в съдебната практика.

Как е изчислена сумата от 24 милиона обезщетение?

След комплексна експертиза съдът определя следните обезщетения:

📍 Имот в Черноморец

9 592 180 лева главница
Близо 14 милиона лева лихви от 2013 г.

📍 Имот в Созопол

327 190 лева главница
390 935 лева лихви

Общата сума възлиза на приблизително 24 милиона лева.

Съдът приема, че вредата е в пряка причинно-следствена връзка с действията на Народното събрание и Агенцията.

Какво означава това за държавата?

Решението има няколко важни последствия:

1️⃣ Финансов ефект

Държавният бюджет ще трябва да покрие значителната сума.

2️⃣ Прецедент

Делото показва, че държавата носи отговорност за законодателство, което противоречи на правото на ЕС.

3️⃣ Законодателна отговорност

Парламентът не може да се освободи от отговорност с аргумента, че просто е приел закон – той трябва да следи за съответствие с европейското право.

Европейското право срещу националното законодателство

Ключов момент в казуса е принципът на върховенство на правото на ЕС. След присъединяването си към Европейския съюз, България е длъжна да:

Синхронизира националното си законодателство
Избягва норми, които ограничават правото на собственост
Спазва практиката на Съда на ЕС

В случая съдът приема, че държавата не е изпълнила тези задължения своевременно.

Политически и обществен отзвук

Казусът вероятно ще предизвика:

Дебат за отговорността на законодателя
Дискусии относно контрола върху приватизационните процеси
Въпроси за бъдещи подобни искове

Подобни дела могат да отворят врата и за други претенции, ако бъдат доказани сходни нарушения.

Окончателно решение

Решението на Върховния касационен съд е окончателно. Това означава, че:

Няма възможност за ново обжалване
Задължението става изискуемо
Държавата трябва да изплати присъдената сума

Осъждането на Народното събрание и Агенцията за публичните предприятия и контрол за 24 милиона лева представлява важен прецедент в българската правна практика. Делото подчертава значението на съответствието между националното и европейското право и напомня, че държавата носи пълна отговорност за вредите, причинени от противоречащи на ЕС законодателни разпоредби.

Финансовата цена е висока, но още по-съществен е институционалният урок.